Vegetarian Apron

This is a birthday present for a vegetarian friend. Male. Who loves to cook.

He is also mad about saving our environment, so my present is 100% recycled, upcycled and even depicts eco-themes in the central picture (reused tea-towel from IKEA).

Postcard from Brisbane

A long overdue postcard from the lush subtropical capital of Queensland for my very good friend Heather in New Zealand. Shame on me for postponing such a simple act as sending a card for six years! But I hope this one compensates for the long wait.

It is rather biggish 🙂

But Heather has found just the perfect place for it:

 

 

 

 

 

 

 

“Картичка от Бризбън” – специално за приятелката ми Хедър в Нова Зеландия. Е, малко големичка се получи и не можах да я пратя в плик, но колетът все пак пристигна невредим и хедър е намерила просто перфектното място за моята закъсняла с шест години картичка. Все пак, по-добре късно, отколкото никога 🙂

 

A BIT OF COLOUR

I love white! Love it!

But even I have to admit that white on white gets a bit boring sometimes. Just a little bit 🙂

My huge snow-white wall behind the very white table and a cohort of 6 white chairs was crying out to me for a splash of colour and life.

Well, I might be conservative, but no one can accuse me in being unsympathetic. So, here is my response:

I named it “The city”, because it reminds me the vibrant colours of Brisbane.

Made out of scraps and left overs from other patchwork projects it is also a warm reminder of my adventures in sewing.

ЦВЕТОВЕ

Последното ми приключение: история за парцалки и шевна машина.

Шарено, вертикално и жизнено като цветния неустоим Бризбън.

Нарекох го “Градът”

Home Sweet Home – Part Two

Well, it wasn’t quick or easy but here we are – the final touches have been done and photos taken. Our new place is now complete, fresh, homely and … ready for the house warming party!

Ladies and Gentlemen,

allow me to introduce:

The Morrocan/Mediterranean/blue & pretty/cosy & airy balcony; The sparkling Bird Song bathroom;

The very white and very cloudy (the blue motives on the desk are cloud photos) Home Office with its proudly repainted in red Thonet chair

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Home sweet home

I was recently startled by the realisation that the year has not only not just started but it is actually way over its half, almost gone, running out. Last week my work calendar suddenly (and inexplicably) jumped to August! Causing my prompt panic attack. Then I had a cup of tea and slowly remembered – yes, the year 2012 has arrived sometime ago now, but it wasn’t waisted, I just was too busy to notice the time passing by. Because I was doing million and one things in a second (as usual). And one of the projects in particular has been extremely time consuming and energy exhausting. The renovation of our new place.

Yes! Our very own small city apartment. Tiny and cute.

We just moved in after completing Stage One of my very ambitious Renovation Plan – Living room and Kitchen. Everything is painted (white, very, very white), tidied up (well, mostly), scented (Vanilla and Patchouly – my daughter’s favorite fragrances) and more or less furnished. We are extremely pleased with ourselves, in love with IKEA and totally exhausted from the endless pushing, lifting, stretching, bending, kneeling, crouching, hammering, painting, assembling (and disassembling after discovering we did it all wrong)

The results:

 

Cosy Christmas gifts

Another lucky find – a fat, big fabric sample book no longer in use and left by the rubbish bin of a local designer studio – gave me a brilliant idea for Christmas gifts. Cushions!!! 21 of them, as the book contained 42 full-page samples that could easily coupled in well suited marriages. Few days of frantic sewing and staffing produced a whole pile of cosy fluffy  softies. All my friends now have a set of new cushions for Christmas.

 

Blue Summer Light

One early summer night I was walking home (not perfectly sober) and in the dark almost tripped over something big, bulky and round that was  rolling  with the wind on the walkway. Closer inspection identified the fat wandering object as an enormous lamp shade. Old, damaged, sad and beyond repare. May be. The owner couldn’t get it in the rather slim rubish bin provided by the local  council, so it was left on the wet ground to await quitely its fate in the face of a rubish collector. Oh, the horror!!

Instead Fate crossed its way with mine.  I took pity on it, dragged it (with some difficulties) to my home and banged it with the hammer (no, no, no, not a hint of domestic violence, but to straighten the bent  metal parts a bit), then lovingly covered it with blue IKEA fabric – the colour of the summer sky,  mounted it on top of a lamp stand and …. no it wasn beyond repair after all!  It looked rather handsom on top of its elegant  long single leg. But something still wasn’t right. Something was missing. My glorious new lamp was lonely and striking – the only blue object in the room.

So-o-o, I had to make friends for it. Three small cushions are the best companion for a handsome tall lamp I recon. Now, together, gossiping and conspiring in their own corner they seem happy and bring the sumer sky in my humble bedroom.

And they lived happily ever after

After the champagne, the wedding cake, the party and beautiful flowers, the kisses and the million smiles there is only one thing left – a once-pretty wedding dress. All frills and silk, organza and silver, pearls and sequens. Sad and alone. never to be put on again.

But not this one!

It came back in disguise. Shiny, elegant, luxurious as ever. In the form of white-and-silver bed cushions.

I have saved and repaired as much of the elaborate pearl embroidery as it was possible and it now adorns the most beautiful bedroom cushions I have ever seen  – she said humbly : )

Actually, it isn´t just me – the wedding cushions were chosen to take part in the annual exhibition of salvaged, upcycled and reused art at the Brisbane Reverse Garbage shop. This year it was called ¨Materialistic¨.

Shabby Chic

OK!  Here it is: my take on the gorgeous Shabby Chic.

In my old, tired, not-so-pretty Queensland house.

Amazing face-lift for the old lady. Because she´s worth it 🙂

The article after the photos is for the next edition of the Bulgarian magazine “Магазин – архитектура, дизайн, интериор”  http://www.magazine-bg.net

In Bulgarian.  Sorry!

Вехтото е новият шик

 Времената на световна финансова криза и нарастваща тревога за опазването на околната среда върнаха към живот един от най-романтичните стилове в интериорния дизайн – Шаби Шик (Shabby Chic) в превод от английски: изтъркан, износен, парцалив, вехт шик.

Възникнал като явление във Великобритания в интериорите на големите провинциални имения с техните износени басмени дивани и завеси, поочукани антични мебели, овехтели завивки и кухненски прибори, стари, но с неумолимата, неувяхваща елегантност на “добрия вкус” стилът бил наричан “куклен” заради феминистичния си чар и романтина атмосфера. В началото на 20-ти век е преоткрит и добива изключителна популярност сред бохемските и артистични съсловия в Европа и Съединените щати, когато Шаби Шик интериорите се възприемат като произведения на изкуството. През 80-те стилът получава съвременното си название в статия на американското списание “Световни интериори” , a в десетилетието на 90-те Шаби Шик възкръсва като естетическо движение противопоставящо се на свръхконсуматорската култура и тенденциите към излишен свръх лукс в дизайна и обзавеждането.

Дизайнерката от британски произход Рейчъл Ашуел*- идеолог и световно признато лице на новата вълна в стила, дефинира Шаби Шик  с комфорт, скритата красота на несъвършенството, чара на белязаните от времето вещи и непреодолимата привлекателност на простичкия начин на живот. Като познатото домашно удобство на дълго носените избелели дънки, неповторимата разпадаща се елегантност на тосканска вила, износеният аристократизъм на избелели плюшени мебели от отминали времена или колекцията от единични представители на някога богати сервизи за хранене в бабината кухня. Вехтият шик възпява и връща към живот вече използваното, някога обичаното, износеното с респект към естествената еволюция на нещата, към удобството и чувствеността. Шаби Шик е квинтсенция на непреходната елегантност и стил, на качеството и уюта в противовес на безвкусицата, породена от сляпо следване на модни тенденции.

Характерните елементи на стила са антикварни, износени или изкуствено състарени мебели, бели калъфи с проста кройка за меката мебел, естествени материали, тежки полилеи от кристал и ковано желязо, текстилни абажури, много декоративни възглавнички. Основният цвят характеризиращ Шаби Шик е бял. Всички нюанси на бялото с акценти в нежни пастелни тонове на розово, резеда, жълто, люляково и синьо. Цветовете са млечни, измити, избелели, пепелни, ефирни. Десените – деликатни, флорални, раета и карета. Подовите настилки – дърво или шахматно подредена черно-бяла теракота. Бял порцелан и бели емайлирани съдове доминират в кухнята. Спалното бельо е изцяло от памук и лен, наслагване на бяло върху бяло с изобилие от ръчно плетени дантели, бродерии, комбинация от нови и състарени тъкани. Цветята са навсякъде – в щампите на светлите тапети, в декоративните детайли, в пищни букети от свежи цветове надничащи от вазите.

Според австралийският дизайнер Робин МакKендри в последните пет години се наблюдава истинска вълна на култ към вехтия шик, подхранвана от намалелите консуматорски възможности в резултат от финансовата криза, от все по-разпространяващия се интерес към антични и винтидж предмети, носталгичното завръщане към естетиката на 60-те и 70-те и не на последно място световната тенденция към еко-съобразен начин на живот, рециклиране, завръщане към естествените материали.  “Животът е труден и хората имат нужда от удобства и комфорт в домашното гнездо. Опитват се да се обвият в пашкул от мекота и се отдръпват все повече от хладната функционалност на голите повърхности, налагани от господстващия минимализъм през последните две десетилетия.”- обобщава наблюденията си дизайнерът от бризбънското студио “Magnolia Interiors”.

Изключителната разнообразност на стила и еклектичната  му способност да съчетава други стилове като френско шато, английско село, класически шведски дизайн, рециклирани вещи и предмети изработени от рециклирани материали също способства бурно разрастващата се популярност на Шаби Шика. “Може да бъде прилаган пестеливо от по-консервативните – само един предмет като акцент, или с всичката си пищност в цялото помещение, дори в цялото жилище от по-дръзките.” – продължава австралийският водещ дизайнер. -“Няма строги правила. Важно е само да се постигне цялостното усещане за лекота, удобство, уют и непреходна елегантност.”

 ———————————–

*Рейчъл Ашуел е създател на марката “Shabby Chic”  и притежател на верига  от магазини и ателиета в престижни центрове на световния дизайн като Санта Моника, Калифорния, Сохо в Ню Йорк и Нотинг Хил в Лондон. Преди три години името й доби световна популярност чрез ресторанта на Дженифър Лопес “Мадрес”, където Рейчъл Ашуел съумява да създаде атмосфера, описвана от посетителите като топъл, приветлив, комфортен оазис с романтична атмосфера и домашен уют.

 Снимки:  Изабела Шопова

Apples and Oranges

The cold made me want something bright and sunny, and warm. All set for the summer now!

Some more director´s chairs have been transformed. A matching table cover makes them company. And some cushions have joined the glowing red and orange gang. Everything made of few fabric cut-offs I found in the Brisbane ¨Reverse Garbage¨ shop last weekend and 3 old broken chair frames. (All fixed and painted now)